За да бъде описано едно и също понятие, се използват различни думи: консалт, консалтинг, консултиране, консултация или иносказателно се предава същността на оказваните услуги. В правната сфера такива услуги оказват практически всички: юрисконсулти, юристи-консултанти, адвокати. Именно консултирането се явява материализация на знанията, квалификацията и способностите на юриста при практическото правоприлагането. Никого не интересува по какъв начин специалистът провежда процесите на тълкуване и анализ на нормите или построява логическите връзки и вериги – в практиката е важно дали той е в състояние да намери решение на един или друг проблем, да даде полезен съвет, да достигне определени – желаеми – резултати. Много от хората дори не се замислят над това, че съставянето на един документ или договор, по същество се явява заключителен резултат на консултирането: избирайки тип, форма и конструкция, запълвайки го с определено съдържание, юристът прилага на практика своя опит и виждане по даден проблем. Обемът на работа е различен в зависимост от глобалността (обхвата) и значимостта на решаваната задача: това може да е просто съставяне на «добър» договор или напротив, необходимост от намиране на оптималния способ за материализиране на желаемото с цел получаване на желания резултат. Колкото по-голям е опитът и по-висока квалификацията на юриста, толкова по-малко ще са недоработките и пропуските при решаването на проблема. Не винаги процесът на консултиране се финализира със сътавянето на документ или система от документи, при това обаче, съставянето на документ без консултиране е невъзможно и може да доведе до формално изпълнение, лишено от правен смисъл. Необходимо е да се знае, че, поставяйки задача по следния начин: «съставете договор за покупко-продажба», вие поемате отговорността за действителността на договора – а това се явява чисто юридическа категория и, съответно, именно за това би трябвало да плащате: крайният резултат да има правно валидно действие, да поражда юридически последици и да е обект, годен за защита на правата и законните интереси. Подобно прехвърляне на отговорност може да бъде избягнато, ако при поставяне на задачата се използва следната конструкция: «предложете вариант» или «по какъв начин» - тогава, независимо от факта, че финалният избор правите вие, отговорността остава за юриста, тъй като вариантите са предложени от него с оглед тяхната действителност, приложимост и целесъобразност. Подобно положение се отнася до всички видове въпроси и задачи, поставяни на юристите, и примерът със съставянето на договор се явява просто частен случай, понятен за всеки.

И така, в какво се състои разликата между щатния юрисконсулт, юриста консултант и адвоката, ако на практика основната категория юридическа дейност, извършвана от тях, е идентична? Най-простият отговор: в качеството и компетентността, не винаги е верен – всеки се е сблъсквал с некачествени услуги, оказвани от фирми и обединения, както и с превъзходна и квалифицирана работа на щатните сътрудници. Изборът на месторабота и качеството (длъжността) е въпрос на личен избор и особености на личността – съответно, не винаги е подчинен на принципите престижност и ниво на заплащане. Отговорът се крие в целите и функциите:

• Юрисконсултът (при идеални условия!!!) е призван да защитава интересите на организацията и на държателя на капитала. За него основополагащи са стабилността и доходността на организацията. Именно при него най-важно значение имат гарантирането на интересите, осигуряването на гласност и прозрачност, пълна и всестранна защита на организацията и капитала. Неговата задача е да прокарва и отстоява определена линия на решения както на ниво практическо прилагане, така и на ниво стратегическо и тактическо планиране. Поради тази причина, юрисконсултът има възможност да бъде в достатъчна степен независим в работата си.
• Юристът консултант оказва услуги, което означава от една страна, че е длъжен да бъде удобен и полезен за клиента, който и да се явява той (т.е. неговата работа абсолютно може да не е в интерес на държателя на капитала, освен това, експертът има единствено задължение да даде съвет с оглед заявените искания, но не и да отстоява конкретна позиция), от друга – е длъжен да търси оптимално решение, което обезпечава реализирането на правата и извънсъдебната им защита (при идеални условия, работата на консултантите завършва до съдебно производство, което от своя страна в световната практика е прерогатива на адвокатите). Безусловно, оказването на услуги предполага плащане за конкретен резултат, което означава, че качеството трябва да бъде над средното ниво, а договорните отношения дават възможност за предвиждане на по-голяма отговорност именно за качество и своевременност на изпълнението.
• Адвокатът е призван да оказва юридически услуги и да оказва съдебна защита на правата и законните интереси на клиентите. За разлика от консултантите, той подлежи на атестация и в случай на груби нарушения освен на санкциониране подлежи и на дисциплинарно наказание от страна на адвокатската колегия. Действителността в Русия, която допуска участие в съдебните процеси на всякакъв вид упълномощени представители, практически заличава различието и насоката в дейността на адвокатите и юристите консултанти.

В какво се състои значението на консултирането в сферата на оказване на юридически услуги? Отговорът е във факта, че универсални юристи, специалисти във всички области на правото, елементарно не съществуват. Залагайки на щатните юристи (юрисконсултите), е препоръчително наемането на специалисти с широк профил или специалисти в конкретни области на правото (в случаите, когато организацията има голям дял отношения в конкретна област – например, всички спорове с данъчните служби организацията принципно решава по съдебен ред и, следователно, са необходими специалисти по данъчно право и процес). Неминуемо, в определен момент организацията ще има необходимост от специалисти с по-висока квалификация, специалисти в други области на правото или специалисти, работещи в гранични с други обществено-икономически науки области (бел.ред. в сферата на мета-юридически дисциплини), отделно това се налага в случаите, когато интересите на държателите на капитала са разнопосочни или възниква конфликт на интереси между членовете на непосредственото управление. Именно в този момент биват привличани юристите, работещи в сферата на оказване на услуги: консултантите и адвокатите. Същността на тяхната работе е, че те специализират в конкретни сфери и области, което е възможно благодарение на отсъствието на рутинна щатна работа и наличието на голямо количество клиенти, позволяващо интензивно трупане на знания, практически навици и умения. Тяхната работа е незаменима поради фактите, че те се явяват едновременно външни експерти, опитни специалисти и съветници.