През последните години популярност доби понятието «юридическа аналитика», в което много автори влагат неправилен или едностранен смисъл. Правото, бидейки отрасъл на хуманитарните науки, се явява система от логически и нормативни връзки. Това е продиктувано от факта, че то (правото) е призвано в абстрактна форма да отрази и регулира живота и дейността на човека и обществото (като факти, отношения и връзки). Това означава, че правилата се формулират общо и еднообразно и се закрепяват в актове на законодателната власт. Именно абстрактността отличава континенталната (нормативната) правна система от англо-саксонската (прецедентната) система. В случая на номативната система на правото, източник на правните норми се явява законът в широк смисъл, норматините административни актове, тълкователните актове на конституционния съд и висшите съдебни инстанции; съдебната практика се явява само субсидиарен източник, тъй като има препоръчителен характер. Самият процес на прилагане на правните норми има три съставни във всеки конкретен случай:

• Знание на конкретните норми, релевантни към регулираните отношения (напр. Какво гласи законът относно договора за изработка);
• Тълкуване на правните норми (т.е. процес, имащ за цел изясняване същността на правното регулиране, правните цели и последици, заложении от законодателя. Например, договор за изработка: какви са елементите на дадения договор, които го отличават от договора за поръчка или оказване на определен вид услуги, кои положения са императивни, кои елементи са задължителни, но изборът на конкретното им съдържание е предоставен на страните, а наличието/отсъствието на кои елементи е предоставено по усмотрение на договарящите страни);
• Анализ на дадени норми (анализ в тесен смисъл) (процес на изучаване и съпоставяне на всички документи и актове с отношение към даден договор, включително съдебната практика, имащ за цел обощаване на заключенията (както собствените, така и проведените от други участници на оборота), формиране на умозаключения относно прилагането на дадено регулиране и намиране празноти в регулирането на разглеждани отношения, което позволява да се определи как оптимално да бъде съставен текстът на договора и да бъдат фиксирани уговорките на страните с цел избягване на бъдещи спорове относно съдържанието, последиците, волята на страните, а също така претенциите (бел.ред. искания за прогласяване) от страна на държавните органи за привидност на сделката, липсата на икономическа целесъобразност, отсъствието на търговска цел и опит за заобикаляне системата на данъчно облагане).

Прочитането на закона и запознаването с неговите изменения, в най-добрия случай, е провеждане процеса на тълкуване на правните норми. Налице е замяна на знанието на правото (нормите) със знанието на процедура: понякога това е достатъчно за работодателя, тъй като на пръв поглед юридическата работа е изпълнена и поставената задача/цел са постигнати. Искате регистрация/лицензия/разрешение – получавате. За това какво всъщност е получено (какъв е обемът на правата, тяхното действие и обхват, както и възможността за защита на интересите) обикновено се замисляте тогава, когато реализирането на правата се окаже невъзможно или на реализацията се наслагва такова количество ограничения, които я правят безпредметна. Често грешката на юристите е неволна – много от тях не спазват етапите на прилагане на правните норми, също така бъркат понятията «тълкуване» и «анализ в тесен смисъл» - за тях това е останало чиста теория от далечните университетски години, без практическо приложение. Разбирането на същността и качеството на юридическата дейност е по силите на изтъкнати юристи и юристи с богат разнопланов опит. Именно те знаят разликата между това «да имам право» и «да имам възможност да реализирам правото си». Целта на провеждането в пълен обем процеса на прилагане на правните норми е интересът на клиента да има правна форма и безусловна възможност за реализирането и защитата му – в противен случай е налице «голо право» (право, което съществува, но е невъзможно да бъде реализирано, както е невъзможно и противопоставянето му на други субекти). Това произтича от функцията и смисъла на правото като гарантирана и защитавана от държавата система права, задължения и длъжно поведение, а не казуистика – правото не е философска или схоластична система, то е отразяване на реалността на абстрактно ниво.

Юридическата аналитика (анализ в широк смисъл) се явява цялостна система от логически съждения и умозаключения, базиращи се на съществуващи правни актове/документи/отношения. В процесса на анализ се съпоставят и оценяват както отделни елементи, така и конкретна система като цяло. Задачата на анализа в широк смисъл е да бъде получена представа за текущото състояние на юридическия базис, да бъдат конструирани на модели за оптимизация и (или) коригирането на грешките в юридическата съставна на бизнеса и да бъдат направени разработки по конкретни аспекти на юридическата съставна. Това може да бъде юридически одит, който ще очертае силните и слабите страни в работата на организацията на базата налични документи и документооборот. Това може да бъде разработка по оптимизиране на структурата, чиято цел е да приведе в съответствие отношенията в рамките на една финансово-промишлена группа (да ги диверсифицира и консолидира). Това може да бъде, в крайна сметка, метаюридически анализ, т.е. анализ в сферата на пресечни области на правото с другите отрасли (напр. финанси, управление, кадри, маркетинг и т.н.).

Основната функция на аналитиката е в това, организацията да отговаря на законовите изисквания, да има гъвкава структура и възможност оперативно да се модифицира в съответсвие с изменящите се условия на правно регулиране и общественно-политически реалии. Възлов момент са планомерното и последователно развитие и изменение, при което празнотите и конфликтите вътре в системата са сведении до минимум и основната работа се провежда в среза на настоящия времеви интервал и средносрочните перспективи. Практическият смисъл е в това, че юридическата структура, договорната система и правнорелевантният оборот се конструират по начин, позволяващ да се избегне необходимостта от постоянно коригиране със задна дата, при което неминуемо възникват противоречия и паралелно съществуване на факти/актове с различно съдържание. Построявайки веднъж цялостна, логически непротиворечива и планомерна система и документооборот, е значително по-лесно да се следва линията и да се внасят единствено незначителни корективи при възникване на необходимост, отколкото постоянно да се променя базисът, като по този начин се привлича излишно внимание и възникват въпроси.

Предвид всичко посочено дотук, става ясно, че е невъзможно прилагането на правните норми без анализа в тесен смисъл. Ако той бъде обособен/изключен от процеса, няма да е налице юридическа дейност, а услуги с претенции за «юридически» характер. По тази причина, смисълът на юридическата аналитика като вид юридическа услуга се състои в провеждането на анализ в широк смисъл: когато се провежда многостранно и разнопланово изучаване и оценка на конкретни аспекти на бизнеса на възложителя, имащи за цел :

• получаването на реална представа за юридическата съставна на организацията/структурата с цел коригиране и оптимизиране;
• конструиране на модели за последващо (бъдещо) развитие и трансформиране на юридическите форма, структура и връзки (отоншения) както по отношение на самата организация, така и в аспект на нейните отношения с афилираните и страничните организации;
• привличане на инвеститори чрез демонстриране не само на икономически показатели, но и на достатъчно прозрачна, органична правна структура;
• оценка разходите за оптимизиране на придобивания/отчуждаемия бизнес, тъй като на никого не е нужен «финансов гигант», имащ юридически проблеми по хоризонтала и вертикала и произтичащи от тях проблеми с контрагентите и държавните органи, при което, привеждането в съответствие на юридическата структура и отношенията може да заеме от три до шест години и да погълне средства, съотносими с построяването на бизнеса от нулата…