От практическа гледна точка, дейността в сферата на международното право се води в няколко насоки:
- Целият комплекс от процедури и документи, насочени към привличането на чуждестранен инвеститор/сключването на международен контракт (тук влиза юридическата поддръжка при воденето на преговорите; подготовката и преводът на проспекти, материали и актове, касаещи както самата компания, така и политическата и икономическата ситуация в Русия; съгласуване и оформяне на окончателните документи; гаранциите за изпълнение на задълженията, изборът на международен арбитраж и т.н.);
- Съставянето и оформянето на валутните договори (целта на които е обезпечаване вноса и износа на стоки, а също така плащанията по международните контракти);
- Регистрирането и обслужването на офшорни и чуждестранни компании, също така откриването и администрирането на сметките в чуждестранни банки;
- Дейността в сферата на вещното право и правото на интелектуална собственост (като форма на инвестиране на активите в чужбина);
- Дейност по легализирането на чуждестранни документи в Русия и на руски такива в чужбина;
- Представителствата и филиалите на чуждестранните организации в Русия (регистриране, статус, дейност, финансиране, отчетност и т.н.).
Специализиране във всички насоки едновременно е нереално и поради тази причина е необходимо пределно ясно да се разбира какво именно е необходимо и на какво ниво на изпълнение.
Применимо към първата група услуги, е важно да се отчита, че системата на международните актове (в частност Виенските конвенции и Протоколите към тях) предоставят голяма свобода на договарящите субекти както по отношение на клаузите, така и по отношение на приложимия правопорядък. Във връзка с това, основната част от работата се води в посока избора на най-подходящата или най-познатата юрисдикция. Международният контракт се съставя с оглед изискванията на правопорядъка – избирайки правопорядък на трета страна, не е възможно включването на норми от правопорядъка на договарящите се страни: по-точно, това е възможно, но, ако те са недопустими от гледище на избрания правопорядък, ще бъдат нищожни и ще е недопустимо позоваването на тях…
Друг изключително важен въпрос е правилността и коректността на фиксирания текст на споразумението: като правило, при международните отношения страните говорят на различни езици, но, дори когато владеят езика на другата страна, документите задължително се съставят и на един от официалните езици в система на международните институции на ООН и ЕС (френски, английски, немски или испански). Това е обусловено от факта, че по този начин вбъдеще е значително по-лесно да бъде определен смисълът на договорите. Става ясна ролята не само на коректното съставяне на контракта, но и правилното (адекватно) негово превеждане. За тази цел съществува специално направление на правото: юридически превод, но, ако такива направления като юридическа информатика, юридическа (съдебна) психология, юридическа социология, философия на правото и т.н. се възприемат адекватно, то значимостта на юридическия превод ценят тези, които вече са имали нещастието да претърпят загуби поради филологически или лингвистически превод.
* * *
Отделно направление на дейност се явява предоставянето на широк спектър консултантски услуги в сферата на българското законодателство и право. Тук е важно да се знае, че в България право да оказват юридически услуги имат единственно адвокатите, и съответно, за юридическо съпровождане на сделките там е необходимо привличането на адвокат. Последната българска съдебна практика позволи оказаването на юридически услуги от други (търговски) образования, при това не допуска отговорност за оказаните от тях некачествени или неправилни юридически услуги. По този начин, в този случай са възможни два варианта:
- Предоставянето тук в Русия на юридически услуги от консултантстката фирма;
- Предварителни консултационни услуги и съдействие при избора на адвокат в България.
Указаните услуги представляват интерес не толкова с оглед придобиването на недвижимост в Република България, колкото във връзка с организирането и функционирането на съвместни предприятия, позволяващи излизане на европейския пазар от позициите на страна-член на ЕС.
|